Преп. Йосиф песнописец възхвалявал светиите и Божията майка
Църквата уважава през днешния ден преп. Йосиф песнописец. Той се родил на остров Сицилия при започване на девети век.
Родителите му били благочестиви люде. Те дали положително обучение на своя наследник, който още от дребен придобил високи добродетели и напреднал в проучване на Свещеното Писание. Бил дете, когато родината му била нападната от врагове. За да се избави, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в Солун, където постъпил в манастир.
Младият инок изпълнявал с старание всички манастирски отговорности. Проявил цялостно смирение, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благоверен живот и се удивлявали на огромната му мъдрост. След известно време в Солун пристигнал св. Григорий Декаполит. Той се срещнал с младия Йосиф – към този момент духовник, и доста го обикнал.
Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци.
Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата.
Гонението от ден на ден се засилвало. Наказанията взимали всеобщ темперамент и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. Трудно и рисково било да се извърши това предписание, тъй като държавното управление строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, само че приел тази рискова задача. Качил се на един транспортен съд и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил хванат и затворен в тюрма на остров Крит. Там имало и доста други пандизчии. Еретиците се отнасяли доста строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, почнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрестанно ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с самообладание и геройство да се покорят на Божията воля.
Цели шест години прокиснал Йосиф в тюрма. След гибелта на Лъв Армянин гонението против феновете на светите икони се прекратило. Преданието споделя, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за гибелта на императора, а по-късно по превъзходен метод го избавил от тъмницата. Йосиф незабавно отпътувал за Цариград, само че там с оскърбление разбрал, че св. Григорий Декаполит не е към този момент жив. Йосиф построил черква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наоколо издигнал и манастир, в който скоро се събрали доста монаси.
Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благоверен човек парченце от светите мощи на деятел Вартоломей. Той пазел тази облага като огромно богатство. Сега той съградил черква в памет на деятел Вартоломей, в която сложил мощите му. Йосиф доста желал да сформира и хвалебна ария за ап. Вартоломей, та празникът му да се празнува по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, усамотен в килията си, дълготрайно и концентрирано се молел Бог да му даде премъдрост, с цел да може почтено да възхвали апостола. Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този миг почнал да написа хвалебни песни за възхвала на светиите и на Божията Майка. Тези въодушевени песни, известни под името догми, и до в този момент се четат през време на богослужението.
Доживял дълбока напреднала възраст, преподобни Йосиф насън бил прочут от Бога за близката си гибел. Той скоро болен и умерено очаквал края на земния си живот. Помолил се, благословил всички, които били при него, и безшумно предал душата си на Бога. На погребението му се стекло огромно голям брой народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия ласкател, като го наричали татко, преподавател, покровител, утешител и лидер към спасението.
Родителите му били благочестиви люде. Те дали положително обучение на своя наследник, който още от дребен придобил високи добродетели и напреднал в проучване на Свещеното Писание. Бил дете, когато родината му била нападната от врагове. За да се избави, цялото семейство избягало от Сицилия и се преселило в Пелопонес (Южна Гърция). Родителите останали да живеят там, а младият Йосиф отишъл в Солун, където постъпил в манастир.
Младият инок изпълнявал с старание всички манастирски отговорности. Проявил цялостно смирение, прекарвал времето си в труд и молитва и четене на словото Божие. Всички братя го обикнали за неговия благоверен живот и се удивлявали на огромната му мъдрост. След известно време в Солун пристигнал св. Григорий Декаполит. Той се срещнал с младия Йосиф – към този момент духовник, и доста го обикнал.
Когато императорът Лъв Армянин възобновил гонението против феновете на светите икони, той ги подлагал на тежки санкции: отстранявал от служението православните епископи и свещеници и ги затварял в тюрма, а на тяхно място поставял еретици – иконоборци.
Свети Григорий Декаполит, който отивал в Цариград да поддържа духа на тамошните християни, помолил игумена на манастира да пусне с него Йосиф. Мъчно било на игумена и на братята да се разделят със своя другар, само че като решили потребностите на Църквата, те изпълнили молбата на св. Григорий. Като пристигнали в Цариград, св. Григорий и Йосиф облечени в непробиваемата ризница на вярата, по площади, улици и по домове съветвали християните да не слушат лъжливото обучение на лукавите еретици, а да се придържат към античното обучение на Църквата.
Гонението от ден на ден се засилвало. Наказанията взимали всеобщ темперамент и ставали все по-тежки и по-жестоки. Православните изнемогвали. Тогава св. Григорий решил да изпрати Йосиф в Рим при папа Лъв ІІІ с молба за помощ. Трудно и рисково било да се извърши това предписание, тъй като държавното управление строго следяло всички, които излизат от Цариград. Йосиф знаел това, само че приел тази рискова задача. Качил се на един транспортен съд и се отправил за Рим. В морето обаче корабът бил спрян, Йосиф бил хванат и затворен в тюрма на остров Крит. Там имало и доста други пандизчии. Еретиците се отнасяли доста строго към тях. Някои, като не могли да понесат лишенията и страданията, почнали да падат духом. Йосиф, който бил окован в тежки вериги, непрестанно ги ободрявал и утешавал, като ги съветвал с самообладание и геройство да се покорят на Божията воля.
Цели шест години прокиснал Йосиф в тюрма. След гибелта на Лъв Армянин гонението против феновете на светите икони се прекратило. Преданието споделя, че св. Николай Чудотворец се явил на Йосиф в тъмницата и му съобщил за гибелта на императора, а по-късно по превъзходен метод го избавил от тъмницата. Йосиф незабавно отпътувал за Цариград, само че там с оскърбление разбрал, че св. Григорий Декаполит не е към този момент жив. Йосиф построил черква на името на св. Николай, пренесъл в нея тялото на св. Григорий, а наоколо издигнал и манастир, в който скоро се събрали доста монаси.
Още когато бил в Солун, Йосиф получил от един благоверен човек парченце от светите мощи на деятел Вартоломей. Той пазел тази облага като огромно богатство. Сега той съградил черква в памет на деятел Вартоломей, в която сложил мощите му. Йосиф доста желал да сформира и хвалебна ария за ап. Вартоломей, та празникът му да се празнува по-тържествено. В навечерието на празника Йосиф, усамотен в килията си, дълготрайно и концентрирано се молел Бог да му даде премъдрост, с цел да може почтено да възхвали апостола. Вдъхновен от Божия Дух, Йосиф от този миг почнал да написа хвалебни песни за възхвала на светиите и на Божията Майка. Тези въодушевени песни, известни под името догми, и до в този момент се четат през време на богослужението.
Доживял дълбока напреднала възраст, преподобни Йосиф насън бил прочут от Бога за близката си гибел. Той скоро болен и умерено очаквал края на земния си живот. Помолил се, благословил всички, които били при него, и безшумно предал душата си на Бога. На погребението му се стекло огромно голям брой народ – духовници и миряни. Всички плачели за Божия ласкател, като го наричали татко, преподавател, покровител, утешител и лидер към спасението.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ